Започнах книгата с увереността, че ще чуя нещо мило и вълнуващо, което ще ме върне в спомените за моите баба и дядовци. Не се излъгах с това очакване, но се оказа много повече от него. Не вярвам че здравомислещ човек би се разсърдил ако кажа че силата на тази книга на Ивинела Самоилова и книгата “Стопанката на Господ” на Розмари Де Мео по сила за днешното време се доближават до “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Толкова силни послания има в тях, че сякаш с думите си тези жени се опитват да лекуват слепци и глухци. Дано повече хора ги разберем и да успеем да съхраним нашето си за да пребъде народа ни!Огромна благодарност на Христина Ибришимова за изключително достойния за тази реч прочит! Също и на Сторител за точно тази книга, качена на платформата им за да може да стигне до повече хора! Бъдете здрави!

До половината много ми хареса! Виждах баба си в баба Жива. Но в момента, в който започна тази хомофобия, реших, че не искам да продължа с книгата. Много жалко! Тази книга имаше потенциал...

Идеята е добра, но не и изпълнието. Личното мнение и размишления на главната героиня (писателката) ми дойдоха малко в повече. Книгата щеше да ми хареса много повече, ако се беше съсредочила върху темата животът на село и на старите хора, история и поверия, без да усмива, обижда и отрича всичко останало. Книга на подобна тема бих препоръчала "Стопанката на Господ", която се надявам скоро и да можем да я слушаме в Сторител.

Малко хомофобията идва в повече!

"Бабо, разкажи ми спомен е една от най-българските книги, на които съм попадал. Книга за Българското и книга за забравената България - онази България в малките кътчета на страната ни, в която още се говори за шевици, пеят се песни и хората се радват на наистина малките неща в живота като запечени със свинска мас картофи. Книгата е топла, уютна, разчувстваща и ако искате да влезете в машината навремето и да се върнете десетилетия назад, я препоръчвам горещо. Щипката сол в нея е един лек момент на хомофобия (наистина само в една миниатюрна част от книгата), но да го приемем и сложим в графа "против уроки" и да дадем пет звезди на написаното. Заслужава си!

Като цяло-хубава книга. Но патетиката в частите с авторови разсъждения, на моменти ми идваше в повече.

Заслужава, да бъде прочетена🥰

Книгата е страхотна и много и отива гласа на Христина Ибришимова.

Прекрасно, уютно, връща ме в детството и едновременно ме обогати, не ми се искаше да свършва! Поздравления за прочита!

Уникална книга. Думи които те докосват и те карат да се замислиш. Слушайки я на един дъх, на моменти се връщах там, там при баба. При моята баба.